Бюджет: 80 милиона евро (2016 – 2017 г.)
Секторът на биотехнологиите в здравеопазването предлага огромни възможности, но изисква сериозни и рискови инвестиции, които често липсват, особено когато става въпрос за малки и средни предприятия. Затова и развитието на тази индустрия в Европа е ограничено. С цел да направи възможен достъпа до финансови ресурси на иновативните МСП в областта, Хоризонт 2020 предоставя помощ на тези, които адресират предизвикателствата в областта на биотехнологиите в здравеопазването.
Програмата отчита две такива групи предизвикателства:
1. Клетъчни технологии в медицински приложения
Разнообразието и сложността на живите клетки изправят пречки пред достъпността на безопасни, надеждни и законосъобразни продукти за пациентите на пазара. МСП, които разработват продукти и процеси на базата на клетки, разполагат с ограничени финансови ресурси, за да преминат от доказване на концепцията си към практическо приложение и в същото време да съобразяват различни неща като промяна в мащаба, автоматизация, логистика, регулация и бизнес модели.
Клетъчните технологии включват производство на клетки (култивиране, мултипликация, увеличение и автоматизация), съхраняване и транспорт, идентификация, клетъчно сортиране и доставка, образна диагностика, проследяване, контрол на качеството и производствен контрол, генно инженерство, производство на терапевтични биомолекули. Медицинското приложение на клетъчните технологии включва диагностика и биосензори, клетъчна и генна терапия; тъканно инженерство, био-изкуствени органи, хематология, имунотерапия, производство на ваксини и антитела; прогностична токсикология, синтетична биология и моделиране на болестните процеси. Клетките могат да бъдат от всякакъв еукариотен източник, но крайното им приложение трябва да бъде в хуманната медицина.
Особено внимание при подобни разработки трябва да се обръща на диалога с регулаторните органи и спазването на всички изисквания за безопасност.
2. Клинични изследвания за валидиране на биомаркери и/или диагностични медицински устройства (само за проекти от Фаза 2)
Биомаркери се използват в клиничната практика, за да се отграничават нормални от патологични случаи, както и с прогностични цели. Употребата им в медицината се увеличава, като всяка година се предлагат нови потенциални биомаркери, но само част от тях биват валидирани за клинична употреба. За да се постигне валидиране е нужен стабилен аналитичен метод и доказана връзка с краен клиничен процес.
Този процес на валидиране трябва да открие доказателства за високата аналитична стойност, подходяща чувствителност и специфичност, както и клинична приложимост на биомаркера. Специално внимание трябва да се обърне на валидирането на биомаркери с потенциал за скоростно въвеждане в практиката. Допустими са ин виво и ин витро биомаркери. Валидирането на клиничното използване на нови диагностични устройства е допустимо, ако е в комбинация с валидирането на биомаркера или срещу съществуващи стандарти.
Приоритет ще бъде даден на валидирането на биомаркери, свързани със заболявания (т.е. диагностика, податливост или риск от заболяване, мониторинг и прогнозиране).
Хоризонт 2020 предвижда по-висока горна граница за финансова помощ за Фаза 2 в областта на здравеопазването – 5 милиона евро.