София, 19 ноември 2009 г.
Май вие сте единственият зам.-министър, който не се оплаква, че не му стигат парите по различните програми и мерки, г-н Попов?
Ами това са възможностите на държавата. Но по оперативната програма има по-голяма гъвкавост, използвахме я и преди дни, като пренасочихме от нея още около 118 млн. лв. за действия срещу безработицата. За догодина можем да изхарчим доста повече от прогнозните 250 млн. лв. по тази програма, но всичко е въпрос на способности и адекватни реакции. Европейската комисия дори ни препоръчва да усвояваме през идните години максимално количество средства. Дала ни е и аванси за това в размер на 9% върху стойността на програмата. От нас се чака да си защитим проектите, да си свършим работата и да си възстановим средствата за това от европейския данъкоплатец.
Като дойдохте да управлявате, отчетохте, че засега средствата по ОП „Развитие на човешките ресурси" се усвояват мудно. Какво е темпото сега?
Като започнахме, имаше разплатени около 31 млн. лв., сега са близо 100 млн. лв., три пъти повече. Вие преценете какво е темпото.
Големи хвалби му ударихте, когато решихте да въведете ваучерно разплащане по някои операции от програмата. Това наш патент ли е?
Ваучерният механизъм не е нов инструмент за ЕС, прилагат го и другаде. Германия и Белгия например го използват при проекти за професионална квалификация. Разликата с досегашните схеми е, че ваучерите следват човека, който се нуждае от професионално обучение или от придобиване на нови умения по ключови компетентности. Избягва се писането на проекти, както досега, от организациите и компаниите, които кандидатстват. Това се извършва от Агенцията по заетостта. Така се спестява допълнителната бюрокрация, не се чакат оценки, междинни отчети, процедурата е максимално опростена и могат да се усвоят много повече средства. Човек отива в бюрото по труда и ако попада в съответната целева група, получава ваучер за обучение. С него влиза в обучителна организация, която той е избрал от списък, листван на сайта на Агенцията по заетостта. Учи и ние плащаме стойността на курсовете, осребрявайки ваучерите. Но да е ясно – това става чак след като човекът ги е завършил, и то успешно.
Ами ако не ги завърши успешно?
Това е за сметка на обучителната организация. Тя трябва да предвиди някои рискове – единият е „ученикът' им да се откаже, другият -нищо да не му влезе в главата и да се провали на изпита. Центровете за професионална квалификация знаят за тези подводни камъни. И сега мислят механизъм, по който правно да си уредят взаимоотношенията с желаещите да се обучават при тях, т.е. те да връщат поне част от средствата, ако сами се откажат от курсовете или ги завършат като двойкаджии. Очаквам към края на годината да бъдат дадени първите ваучери.
Кой ще има право на тях?
Работещи, безработни, всякакви хора в трудоспособна възраст. Една от схемите, наречена „Развитие", е насочена към безработни -съкратени заради кризата, младежи до 29 г., хора в предпенсионна възраст (над 50 г.). По нея са предвидени 250 млн. лв. до 2012 г. за подготовката на най-малко 65 хил. души. От тях поне 52 000 ще могат да почнат работа до 1 година, за което държавата, т.е. Агенцията по заетостта, ще им дава половината от заплатата, а работодателят, който ги е наел – останалата половина, в която са включени и осигуровките. Когато работодателят е община, общинско предприятие или държавна администрация, ние субсидираме пълния размер на минималната заплата. А общината може да обучи такива хора, каквито са й необходими – за ремонтни дейности, за озеленяване, мазачи, зидари и т.н.
Вярно ли е, че сте увеличили стипендиите за работещи на половин ден в закъсали фирми?
Говорите за схемата „Адаптивност", която също се финансира от ОП „Развитие на човешките ресурси" и цели да ограничи масовите съкращения. Тя дава възможност до 6 месеца хората да работят на половин ден, за да не бъдат съкратени, а през останалото време задължително ще се преквалифицират, за което ще се плаща с европейски пари според стойността на избраната степен на квалификация. Идеята е тези хора да станат по-конкурентоспособни и после да заемат подобри позиции във фирмата, в която са, или в други предприятия. Проектът е за 42 хил. души, които ще взимат към заплатата си и стипендия от 176 лв. на месец, докато учат. Така че този човек, който работи на половин ден, получава половин заплата от шефа си и като компенсация стипендия. Но е задължен да учи до половин година, като ние му плащаме за това с ваучер. За целия проект са предвидени 90 млн. лв. Поемаме и пътните между селищни разходи на човека, ако обучителният му център е извън града, в който живее.
А ако съм на редовна работа и реша да уча чужд език, ще ми плащате ли разходите?
Това е проектът, за който вече има най-много желаещи и най-голям интерес.Казва се „Аз мога” и е за 27 хил. заети по трудов договор, които искат да се усъвършенстват в професията, да учат езици, компютри или нова специалност. За това са заделени 26 млн. лв., но ако има повече кандидати, парите ще се увеличат. Ваучерите имат цена, но ние не задължаваме кандидатите да „влизат" само в нея. Ако някой иска да получи обучение в специален център и то е по-скъпо от ваучера, може да си доплати. Ще се изпълнява и проект, сходен с досегашната програма „В подкрепа на майчинството", който се нарича „Отново на работа". По него 8000 безработни ще гледат деца до 3-годишна възраст. Набираме вече заявления от кандидати по различните проекти, както и заявки от професионалните центрове за обучение.
Склонен ли е българинът да се преквалифицира, да учи непрекъснато, за да е по-продаваем и по-високо платен?
Ако гледаме статистиката, едва 2% са работещите българи, които доброволно участват в някакви допълнителни форми на обучение, т.е. повишават квалификацията и уменията си – това, което на Запад наричат учене през целия живот. Безработните нямат кой знае какъв избор, те ще трябва да учат, защото това е условие, обвързано и с регистрацията им. Вярно, прилича на принуда, но иначе става порочен кръг – човек не работи, не инвестира в себе си, не е атрактивен за работодателите и за пазара на труда. Ако системата не се форсира по някакъв начин, става страшно. За нас сега предизвикателството ще е да осигурим достатъчно качествени обучители, за да има ефект от всички тези проекти. Освен това е много важна мотивацията на хората – ако човек няма желание за промяна, дори да го обучим, това не значи, че ще си намери работа, че ще се представи добре пред работодателя си. Така че успехът на всички тези проекти е комплекс от фактори, част от които личностни. И ролята на посредниците в бюрата по труда става изключително важна.
Как успяхте да осигурите пари за преквалификация на съкратените от „Кремиковци" и пристанище „Лом"?
Използвахме Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който доби известност като Глобалния фонд. Кандидатствахме за финансиране от порядъка на 5 млн. лв., като страната ни ще осигури 35% съфинансиране от тази сума. Тези средства са осигурени и за т.г. и за следващата. Кандидатурата ни се разглежда от европейските институции, като бяхме насърчени от Европейската комисия да стартираме изпълнението, докато чакаме решението за отпускане на средства. Идеята е да бъдат преквалифицирани около 1000 души, като на някои ще им се помогне да започнат собствен бизнес.
Щом стане дума за европейски пари, с тях върви и съмнението за далавери и корупция.
Навсякъде където има разходване на публични пари, съществува подобно съмнение. Но одитните институции на Евросъюза ни наблюдават много отблизо.
Подробна информация за посочените по-горе финансиращи програми може да намерите на сайта на Агенцията по заетостта: http://www.az.government.bg